В продължение на десетилетия организациите разглеждаха лидерското развитие като поредица от отделни инициативи: семинари, коучинг или модул за електронно обучениe. Основното допускане оставаше до голяма степен непроменено — че продължителният достъп до знания с времето ще създаде по-ефективни лидери.
Данните обаче разказват друга история.
Лидерството не е въпрос на знание, а на прилагане, особено в напрегнати работни ситуации — именно там, където повечето програми за развитие не успяват да подкрепят лидерите.
По-голямата част от мениджърите в различни индустрии вече имат добро разбиране за това какво изисква ефективното лидерство: последователна обратна връзка, прозрачна комуникация, овластени екипи и психологически безопасна среда, в която може да се води открит диалог. Проблемът рядко е в осъзнаването. Проблемът е в прилагането — особено в условия, които са взискателни, нееднозначни и непрекъснато променящи се.
Лидерството не се случва в залата за обучение. То се проявява между поредица от срещи — в кратък разговор в коридора, който определя дали служител с висок потенциал ще се почувства забелязан или пренебрегнат; в решенията, вземани за части от секундата, когато конкуриращи се приоритети се сблъскват, а времето е ограничено. В тези моменти лидерите не се нуждаят от още един обучителен модул. Те се нуждаят от незабавна, контекстуална подкрепа, съобразена с тяхната конкретна реалност.
Как се постига устойчива промяна в поведението
Днес организациите не се нуждаят от повече съдържание, а от фундаментално различен модел — такъв, който интегрира развитието директно в ежедневния работен процес, вместо да го разглежда като нещо отделно от самата работа.
Новите подходи към лидерското развитие, включително тези, въведени от платформи като Blended Leading, все повече се основават на микроинтервенции: малки, персонализирани насоки, съобразени с реалното поведение на лидера и предоставяни в момента, в който имат най-голям шанс да доведат до значима промяна.
Аналогията с личната физическа форма е показателна. През последното десетилетие промяната в потребителското здраве не се дължеше само на по-добро фитнес оборудване или по-напреднали познания в областта на храненето. Тя се случи чрез правилната интервенция — напомняне, подтик или малко постижимо действие — предоставена в точния момент от ежедневния ритъм на човека. С времето тези малки действия водят до натрупващ се ефект.
Лидерското развитие трябва да премине през подобна еволюция. Организациите, които надхвърлят епизодичното учене и се ангажират с непрекъснато укрепване на поведението, няма просто да развият по-силни лидери. Те ще изградят култури, които са по-устойчиви, по-адаптивни и по-способни да поддържат високи резултати в условия на промяна.
Организациите, които разпознаят тази промяна навреме, няма просто да развият по-добри лидери. Те ще изградят структури, по-добре подготвени за сложността на следващото десетилетие.
